Епилог
Март месец, два месеца преди феста, големите надежди:
Изплашен съм! (Нищо ново!) Остават още два месеца и отивам да трещя отново в Лейпзишко, Германията. Развалнуван съм и то много, щото Германия е голяма работа, пълно с германци брат, ама с лупата да ги ринеш, и туко се появи некои немец и се скрие… Е, има и турци, ама гледам да ги игнорирам.
Абе голяма работа ще е тая година, защото съм предвидил денонощно четиринадесет дневно напиване. Освен, че вече съм си избрал униформа, цвят на косата и няколко пиерсинга за лицето (и съм се нашарил брутално със татуси), съм решил да се спукам от видео и да направя един кратък репортаж освен за фестивала и за немската бира.
Поне тая година ще имам нормална биро-пиеща компания и Зайката (Станислав Иванов) и неговите коварни щракащи присти ще са далеч от мен. Не, че няма да е в града, но в апартамента който мисля да резервираме той няма да бъде канен или желан… него ще го оставя на грижите и в компанията на Микито (Miss Monique Sherie) и Маргарита (позната като малчаливият вожд Mihrovina).
Та цялата идея тая година е да отидеме 5 дена по рано и 5 дена след феста да си тръгнеме, за да може да си починеме тотално и да изпиеме поне по една каса от всеки вид немска бира. Никакви жени, никакви путенски номера и мрънканя, само чист лайзипшки въздух, усмихнати дебели продавачки по магазините, бира на корем, вурстове с горчица и музика на мах.
Абе с две думи, напрегнато ми е нямам търпение, малко да полудувам с лайципчанки и лайципчани, разбира се само в границите на позволеното, кротки педесетограмки и без целувки със език. Абе ще е пълен купон!
Почвам след някво време да си правя списък за багажа. Ще си зема един избушен касетофон и ще слушам като истински селянин детски песнички из центъра докато се разхождам и надигам литъра!
p.s: Вече имам facebook и аз… :-) Та който иска да ме адне, ся го блъскам със снимки, видеа и глупости, голяма сила е, особенно за губене на време! Името ми там е: Stefan von Fleisch
btw: Това всъщност е първият ми пост там, просто за да видя какво е чувството и да се изфукам, че и аз имам facebook.
***
Аре не остана време
Тази година фестивалът който се провежда за осемнайсти път ще събере отново над двадесет и пет хиляди фена на мрачната музика от цял свят.
Нестандартното събитие в Лайпциг, Германия под името Wave Gotik Treffen е единственото мястото, където се събират най-много и всевъзможни фенове на стилове и сцени, които при други обстоятелства не биха се събрали заедно.
Тази година организаторите за пореден път са подготвили над 180 банди разпростиращи се върху всякакви стилове от ембиент, нео-фолк и блек метъл, до индъстръл, електро-поп, готик рок и хорър пънк.
Едни от може би най-яките групи на които ще обърнем внимание и за които ще ви разкажем по време на фестивала са: My Dying Bride, французите Banane Metalik, Cat Rapes Dog, Die Form, Clan Of Xymox, KMFDM, VNV Nation, Client, американците Aesthetic Perfection и ненормалните норвежци Combichrist, които свириха през март в София, Current 93, перверзните Umbra et Imago, Klimt1918 за които можеш да прочетеш тук и култовите хорър пънк изроди Blitzkid.
Разбира се ще обърнем внимание на по-новите и ъндърграунд банди като немците Schwefelgelb, хорър-метъл-пънк злобарите Shadow Reichenstein, Alice In Videoland, вещиците от Scary Bitches и много други за които се надяваме да ни стигне времето.
Иначе за четирите дни от 29 май до 1-ви юни ще се случат ужасно много неща. Освен концертите провеждащи се на над десет сцени в целият град, ще има и тематично еротично фетиш парти, средновековен събор придружен със рицарски двубой, базари, невероятни костюми и вкусна медовина, викторянска сбирка, базар за музика и дрехи разположен в две огромни халета, та дори и специални сватби организирани за най-големите фенове.
И както се предполага mp3.bg ще присъства сред всичко това за да те запознае с едни от най-големите изроди в музикалния свят, такива които няма къде другаде да видиш освен при нас.
Ако ти е станало интересно, в което малко се съмняваме, можеш да видиш скромният ни репортаж от миналата година за фестивалът ето от тук.
Бележка (година по-късно) колко позитивно съм звучал тогава, а?
***
Тарадааам
Туко що се сетих че мина почти година от последното издание, а аз не съм си мръднал пръста да кача една снимка, да разкажа колко “яко” е било и тн…
Та, от къде да започна…
Беше абсолютен, тотален, мега-хипер-гига-ултра грандиозен провал и то не заради групите, великите готици със 100-150 кила грим по себе си и умствено парализираната ми компания… този път причината бях аз!
Няколко месеца преди целата случка се бях наточил супер много… как ще е велико, ще изпием триста хиляди литра бира, ще говорим мръсотий на немците, а те няма да ни разбират и думичка, ще правим пого със хомосексуалисти и тн и тн… се неща който така или иначе не успяха да се осъществят напълно.
Както и да е… не помня точно на коя дата тръгнах ме, трябв да си проверя билета, но мисля че беше към 20-ти май, щото бяхме решили да останем там половин месец на гости на Михровина.
Самият фест щеше да протече между 29-ти май и 1-ви юни, като плана беше като минали години да се забием ден по-рано на къмпинга където да се отъркаме у готика, да ползваме кенефите преди да са усрани и да си разпънем палатките.
Дните преди това “трябваше”(се едно някой ни е насилвал) да прекараме в квартира, десет пъти по луксозна и от жилищата на четирима ни… а да, забравих да кажа.. кой бяхме… аз, дедо ти Благо, Заека и Ася. Отвратна компания… умствено изостанал, шизофреник(визирам себе си) и двама тежки алкохолици! Ад!
22.Май
Тука няма кво да си кажем… 6-7 дена бира, сурови вурстове (от мързел), кетчуп, Спъндж Боб по телевизията, влачене по земята, глупости… мотане из центъра, излагане…флегматични разходки и тн. Абе почивка!
Тука сме на на раз`отка из градот!
28.Май
Пристигнахме в Агра – къмпинга, малко по-късно от плануваното към 14-15 следобед. Замотахме се в Михровина, някви бирени бутилки трябваше да връщаме… бяхме оставили като истински балкански селяндури около 60-70 и повече празни бутилки бира…
Разгънахме си палатките, по псувахме на български, сресахме се, някой сраха… и се запътихме отново към центъра до супермаркетите на гарата да напазаруваме бири, вино, нещо по-твърдо и някаква прискрипня…
29.Май
Ден първи…
Абе не знам какво стана първия ден, или втория беше… аз майче се зговних и спах в палатката докато другите се размотваха да гледат банди и тн. А, да сетих се сега като видях снимките… напуших се с някво наргиле безкрайно – несвърсващо хупер брутално и припаднах… ха-ха….
30.Май
Безспорно най-якия ден от фестивала… защото успяхме да гледаме едни след други секси пиклата от Fangs on Fur, мега силните Theatre of Hate, ненормалните лелки от Scary Bitches и Specimen, който нещо не ми влязоха мноу мноу!
31.Май
Пишат се в момента…
1.Юни
Последната вечер. Адски тъжно… ние адски пияни, всички адски пияни, пълен хаус… въргаляне на земята и гърч…
2.Юни
Сабалента трябваше да напускаме лагера, беше тотална трагедия… поне направих някви малоумни снимки, който можеш да скиваш по-долу (над 50 снимки са, така че иматей те търпение):
3.Юни и нататък…
От тук нещата станаха трагични. По-добре да не говоря никога за тях… хостели, цепене, каране, драми… затова и направо ще премина към заключението, което изобщо не е важно ама както и да е.
6.Юни, бек ту дъ фючър…
Последваха два неадекватни месеца в София, депресия, отчаяние и тн. Затова никога повече: големи очакваня, събиране на неподходящата компания, вероятно стъпване в този град и на този фестивал, любоф, пиерсинги на бузите, яйчена пиня колада и гол гъз на т`ва сурово швабско време и то в 3 през ноща!
Всъщност още се възстановявам от това пътуване, явно и заради това не съм разказвам за замечателното прекарване…
Амин!
