Тази статия е от около преди половин година и повече, случилото се по доло е в периода 8-12 Май.2008 в Лайпциг, Германия!

Това трябва да е пълната нецензурирана (от мен) версия.

Побрал съм накратко от полу-фенска полу-псевдо журналистическа гледна точка това което видях, не всичко което ми се случи и което изпитах.

За 17-ти път се проведе най-големият фестивал за средновековна, готик рок, уейв, индъстриал музика и каква ли още не – Wave Gotik Treffen в Лайпциг, Германия. Тази година на сцените из града бяха разпръснати лайфовете на 171 изпълнители, проекти и групи от почти всяка точка на света.

8.Май

Пристигнах следобeд в Лайпциг, един ден преди официалния старт на фестивала. Вечерта същият ден щеше да има opening night парти в лагера, в който бях отседнал. На него щяха да пускат няколко диджейя от Лондон, Филаделфия, както и DJ Krischan Wesenberg от индъстриал групата Rotersand. В същото време в центъра на града бе дадено начало на паралелно провеждащия се фестивал Gotik Pogo Party, ориентиран предимно към детрок, психобили, постпънк, минимал, артпънк, гот-рок и уейв (по алтернативните и некомерсиални стилове от сцената) …

9.Май

Петък, първият официален ден за Трефена: първата запланувана група за деня бяха Diablo Swing Orchestra. Шестимата шведи просто перфекционират полудяването. Воденият от класическата оперна певица Ann Louice Loegdlund ансамбъл, се движи в бермудската пентаграма между опера, метъл, камерна музика, уестърнска филмова музика и прогресив рок. (Разбира се, неможах да ги гледам на живо, но това пишеше за тях в книжката за фестивала).

В Agra, основната и най-голяма зала, бяха наред личните ми фаворити Das Ich, които щях да гледам за втори път и несъмнено направиха както винаги най-якото шоу, Щефан(вокалистът) беше боядисан целият в червено и на два гребена. Изпълниха някои от най-известните им стари парчета, но наблегнаха предимно на нещата от последният си албум “Cabaret”. Следващият проект, който не само ми направи впечатление беше Unheilig – тежък рок и танцувално поп електро, подкрепено с единствения по рода си дълбок глас на Графа (Der Graf).

10.Май

Този ден първата група, запланувана за деня, беше минимал-индъстриал дуото Jager 90 от Германия, които определено дадоха жесток старт в Агра халето (искам да добавя, че звучаха доста като DAF за да се ориентирате). Между другото една мацка с която си говорех навръщане от феста ми каза, че бандата се изживяват като нацисти което притеснявало доста от хората. Незнам колко това е вярно, само занм, че бандата ме откърти и все още до ден днешен немога да си изкарам песните имот главата си!

Втората група, която щях да видя за деня, беше индъстриал метъл проекта на Бйорн Александър Брем – Gothminister, познат на всички и впечатляващ с уникалните си сценично поведение, звук и визия, доукрасени с пиротехнически ефекти и осветление. Лайвът беше неповторим и определено полудялата публика му се изкефи както и аз, почти неможах да направя свестни снимки толкова бях превъзбуден и пълен с желание да си блъскам главата в решетките от кеф.

Веднага след тях гледах легендарните постпънкари Skeletal Family от Кейгли, Англия, който звучаха като Cramberies (дори незнам дали така се пише…) беше доста ужасно не го очаквах от тях, но така е като ходя на групи на който съм слушал само 2-3 mp3-ки. Между другото докато те свириха аз се бях понапил малко в повече и се разревах, сигорно съм бил страхотна гледна: тип с типично зализана хитлeрoвa прическа (само че в розаво), наливащ се с немска бира и ревящ на някаква глупава и флегматична банда.

11.Май

Една кочина от кабели и копчета е по принцип кошмарът на всяка жена. Само че, за Марианти и Софи това никога не е било проблем и шалтери, цветни врътки и мигащи лампички никога не са в повече.

Ако застанат пред един стар аналогов синтезатор, креативният им дух веднага се събужда за живот.

Двете ни отпращат чрез своята колекция от стари Moog, Korg и Roland в една многофасетна вселена, придавайки една прелъстителна женствена нотка. Това бяха гъркините от Matsheuax, първата интересна група за деня.

Те бяха последвани от Welle:Erdball. Освен интересната музика, движеща се в пространството между нова немска вълна, аналогова електронна музика и ню уейв, тук получаваме информации, послания и колоритни сценарии. В Аграта по същото време на сцената се изявяваха C.D.1334 (Christian Death отново се преродиха в една реинкарнация под името C.D.1334). Бандата се състои от музикалния архитект на легендарния албум “Only Theather of Pain“, Рик Агню (китара) и Джеймс МакГиарти (бас) към тях се присъединяват детрок кралицата от Ел Ей, Ева О., Кристиан Омар Мадригал Изо (барабани) както и китариста на 45 Grave Джейми Пина. Като идеята на групата е да запази и почете паметта на Роз Уилямс.
пс: Лично аз не харесвам Роз Уйлямс и Кришчън, но това си е мое мнение уважавам ги, но не е мойта музика. Още преди 7-8 когато Криндо бачкаше в ОЧЗ си бях поръчал един техен албум, касетката още седи из нас… но никога неможах да я изслушам цялата.

След тях ме заля доволна серия от готик рок и метъл, Samsas Traum, Londond After Midnight и Fields of the Nephilm. Много съжелявам, че не успях да видя Samsas Traum, найстина жесток готик метъл!

Тук е мястото да спомена, как една двойка (мъж с кожени дрехи и гол задник и неговата мацка с неизменно привличащ вниманието камшик), ме заведоха на фетиш партито Obsession Bizarr, където попаднах във водовъртежа от травестити, голи девойки, облечени само с по няколко верижки върху зърната, разни индивиди с татуировки по цялото тяло и т.н.

Клубът се състоеше от две големи зали, едната от които бе обла и с 7-8 метров таван, друга – малка и втори етаж с петнадесетина отделения, всяко оборудвано с рзлични атрибути, сред които средновековен трон за мъчения, гинекологичен стол, огромни кревати, кръстове за садистични практики и др. Трудно е да се пресъздаде вербално разхайтената атмосфера от събитието, а снимането вътре беше строго забранено дори за пресата, за да осигури на присъстващите максимална анонимност и пълно оттегляне от ежедневието.

Каквото се случи там ще си остане пълна тайна… няма да издавам любовниците си.. (шегувам се). Танцувах, пих, дадоха ми някакво хапче…(за глава де) гледах пишните немски девойки и разни перверзни чичаци, който само се молеха някоя от тях да ги понапляска. Беше яко изживяване, малко се едно си в някой от филмите от поредицата PartyHardcore (масова оргия).
На сутринта към 6 часа като си тръгвах и чаках с една двойка трамвая, един дядо без потник (надоло не се виждаше и слава богу) правеше гимнастика на балкона и ни махаше, … симпатяга :)

12.Mай

Заплануваните групите за деня бяха две и щях да мога да им се насладя в отдалечения от центъра на града Kohlrabizirkus, който представляваше постоянен бетонен цирк, състоящ се основно от два купола и още няколко постройки. Първи бяха Spetnaz (доста минималистични и бързи), който буквално откъснаха главите от кеф не само на претъпканата зала, но и на нас, снимащите ги фотографи.

Веднага след кратка техническа неизправност, сред бурни ръкопляскания и викове на сцената се появи Томас Райнер, бил в продължение на единадесет години фронтмен на L`Ame Immortelle, представяйки чисто новия си хард-денс-индъстриал проект Nachtmahr.

Да си призня нещо, мразя безмислено, еднотипно и смешно-агресивно техно… това което много от тлъстите готици слушат в родната Германия… За съжаление точно тази музика е от няколко години адски модерна по клубовете… шибани кибер готи…

Докато средновековната музикална сцена процъфтява, често хората забравят че тази сцена не е съществувала винаги. В началото на деведесете години дефакто имаше само Corvus Corax, които построявайки собственоръчно инструментите си, възродиха старите мелодии и текстове от минали хилядолетия. Те биват копирани от изключително много групи, но все още никой не е достигнал нивото им. Неслучайно те бяха последният лайв за фестивала и достигнаха наистина кулминацията за цялото събитие, събирайки най-много публика и бурни овации.

След последните средновековни акорди партитата продължиха с пълна сила в подземните коридори на Moritzbastein, както и в Аграта, където с последните сили всички купонясваха до изгрев слънце.

13.Mай

Рано сутринта кой недоспал си, кой недоизтрезнял, всички стягаха багажа си, прибираха палатките и се отправяха натам, от където бяха дошли в очакване на следващото неповторимо преживяване, примамващо ги през 2009-та на фестивала.

Много ме е яд, че не направих нито една снимка на централната жп гара в Лайпциг. Беше адски (е доволно) чиста и спретната , с около двадесет перона – една от най-големите, и с прелитащи във всички посоки посетители на фестивала.

Дори се усмелих да се заговоря с някой от тях, толкова бях умрял от скука, трябваше около пет часа да чакам влакът си.

Прибирането беше леко здухващо, защото групичка дурти готи (две пухкалани и техните двуметрови четиреседет годишни съпрузи) ме гледаха на кръв през цялото време. Надали са ми мислели лошото, те хората просто си пиеха (изпиха около 5 бутилки вино и още няколко с неизвестно на мене съдържание, голяма кочина сътвориха). Едиствено ме притесняваше, че размятаха разли фетиш списания и един макшик със който “змийското око” (единият тип) напляска полу-дебелата си прятелка доста злобно по дупето.